Мистерии в село ХухлаКаменната плоча с изображението на тракийски конник е символът на мистериите на Хухла.
Да забравиш село Хухла е невъзможно. Стигнеш ли веднъж до него, изкачиш ли се на върха Свети Илия, обгърнеш ли с очи планината и гръцките ниви отсреща, не пропускай да пиеш от водата пред параклиса. Тя буквално сваля умората и те зарежда след дългото пътуване. Пътят до там ти се струва безкраен, завоите в планината също. Хухла е едно от онези дивни кътчета, разхвърляни по самата южна граница, откъдето започва България.
Ако можеха пустите къщи да говорят, щяха да дадат ключа към мистериите на Хухла
Но то е специално - заради мистериозните явления, с които са израснали местните и с които те самите дотолкова са свикнали, че разправят за тях като за дъжда или жегата. Трийсетина старци, няколко по-млади невести и кметица са останали сред 100-те къщи, повечето от тях рухващи от самотата. Тишината е смазваща и непривична за градския човек. Само вятърът, чучулигите и щурците, и веднъж в месеца пощенската кола с пенсиите, я нарушават. Нощем старите пусти къщи скърцат тайнствено и сякаш някой стъпва тихичко вътре, в мрака се долавя шепот, и те полазват тръпки. През деня пък няма къде да се денеш - магазин, кръчмица, читалище, училище, кино няма.
Хлябът се доставя на принципа на разносната търговия. Дядовците пък не могат с една бира да отпразнуват пенсията. Странно, но факт - и в соца, и в прехода селото е направо зачертано от властите. Няма водоснабдяване, но чешмите и бойлерите не са сухи - находчивите хухленци са свързали кладенците с помпа и хидрофор и така си осигуряват водата. Местните обаче са държеливи хора и твърдят, че селото им не е изградено на случайно избрано място.
Иван Бунков, който вгради мистериите на родното си село в културни празници
Пък и оттук са излезли редица видни личности - писатели, професори, генерали, юристи, световен шампион по борба, певицата Петя Павлова, Търновският владика Стефан, колоездачите Ненчо Стайков и Ненчо Христов от Дерменджиевия род, най-дългомандатният кмет на Ивайловград Ангел Петров и много други. Всички мистерии, които се случват тук, се дължат именно на специфичното място, разказва Иван Бунков. Той е постегнал старата бащина къща, главен редактор е на регионалния всекидневник „Нов живот" в Кърджали и родител на културните празници, които е нарекъл „Мистериите на Хухла". През последните дни Иван си е на село, но не за да почива, а да строи амфитеатър на върха който трябва да е напълно готов до днес, събота, заради очакваното стълпотворение на артисти, поети, писатели и публика.
Някога Хухла е било малко селище на връх Илинденя, в римските времена се разраснало и е било гъсто населено до 1913 г., когато къщите са били опожарени, а хората - изклани. Така върхът се оголил, а после селото било възкресено в подножието на върха, разпалено говори Иван. Археолозите датират живота на Илинденя от 12-и век преди Новата ера. Тракийското светилище там доказало това. Подземни входове и пещери, в които можеш да вървиш изправен между колонадите и огромните каменни постройки, сред грамадните плочи, свидетелстват за светилище на Дионис. Физици пристигнали и замерили с лазерни устройства магнитните аномалии на върха. Оказало се , че те са с такава сила, че уредът кихнал. Поколения хухленци са убедени, че ако си болен, само там горе на високото можеш да се изцериш. От колоните на светилището те си направили валяци за харманите, а част от старите тракийски плочи се съхраняват в столичен музей. В двора на Ивановата къща пък е поставена каменна плоча с изображението на тракийски конник, станал символ на празника „Мистериите на Хухла". С въпросната плоча преди това комшийска баба си подпирала мрежата за кокошките. Подобни артефакти са просто навсякъде в селото и хората са ги пуснали в чисто практична употреба, казва домакинът.
.
Огненото вретено
На празна маса пред хоремага са насядали хухленски дядовци и гледат в тишината с доволна усмивка, след като пощальонът им е донесъл пенсиите. Въпросният хоремаг ще става информационен център за историята и мистериите на селото и по тази причина на масата няма нищо освен сладка приказка. „Вечерно време се спускаше едно такова като кросно, като голяма звезда, тръгваше от върха и летеше надолу, моята майка ми е казвала това", разказва 88-годишният дядо Христо. Той не е виждал светещото чудо, но знае, че това бил самият Свети Наместник. Пенсионираният даскал Иван Катранджиев пък слушал много от тъста си за духовете, които ходели из селото нощем. И те били не само като чудати животни, а и млади момци в бели дрехи. Ако котка ги прескочела, превръщали се във вампири. Често на вечеря паниците и солниците се местели и се движели сами в пространството. Кметският наместник Златка Илчева разправя за чутото от вече покойната баба Злата Тараболовата и от дядо Тодор. Двамата седели на пейката пред първата в подножието на върха къща и така минавали летните им вечери. В продължение на няколко дни всяка вечер им се явявала светлина откъм Илинденя и те били убедени, че това е Свети Наместник. Миналата година пък от село Камилски дол се виждало „вретеното", което като мълния прекосявало небето и падало над гръцките села отсреща. Тогава все още електрификацията липсвала по сокаците на Хухла. Златка Драганова и Надка Димитрова, зълва и снаха, се включват в оживената раздумка със собствени спомени. Една нощ срещу Йордановден Златка и дъщеря є се отправили към тоалетната на двора и се втрещили от гледката. „Беше като един голям и много близък изгрев, който огря всичко наоколо, едно огромно светещо кълбо. Ако не беше гаражът пред нас, щяхме да го видим цялото. Като че ли цялата земя на Илинденя се отвори от светлината и след минута всичко пак стана тъмно. Вцепенихме се, бяхме в шок", разказва леля Златка. Тя не може да забрави видяното и всяка нощ поглежда към върха в очакване да се появи пак. Светият Наместник пък веднъж счупил на две диоптровите очила на една жена и до днес другата им половина не излязла отникъде. На Надка пък включил прахосмукачката, светнал лампата в коридора. И тъй като това се случвало често, тя отишла при пророчица в Нова Загора. „Имаш бодигард, винаги е до теб и те пази от беди и злини", є казала тогава. „Майка ми като млада булка е видяла светлината. Излязла на двора, а пред очите є над Илинденя на небето се отворила огромна златна порта, било срещу Богоявление. Съпругът на снаха ми пък хукнал след „вретеното", което се спуснало на два метра пред него, да го хване. То обаче изчезнало, а той се прибрал вкъщи с треска и целият в херпеси", разказва Надка. Странното явление пък неведнъж е давало повод на зевзеците за майтапи. В мрака по пътя две костенурки с по две запалени свещи на корубите си често плашели момите, които се разотивали след седянката посред нощ. „Ние така си живеем заедно със Свети Наместник, свикнали сме с него", заключават хухленци.
.
СВЕТИ НАМЕСТНИК - Чудо №1
Ако съвременните родители плашат децата си с Баба Яга, то в Хухла „заплахата" е със Свети Наместник. Мистичното му присъствие в живота на местните Иван обяснява с връзката на връх Илинден и светия пророк Илия. Всички върхове в Родопите, които имат вода, носят името на св. Илия - защото те са били някога светилища на богове, покровители на живителната течност. Когато по земите ни идва християнството, тези върхове биват кръщавани на „ресорния отговорник" по водата, именно на свети Илия, уточнява Иван. Легендата разказва, че всяка година по едно и също време на върха идвал един елен, който сам ставал курбан. „Веднъж обаче еленът закъснял, пристигнал грохнал от умора и сигурно е била кошута, която кърмела малките си. Местните хора не изчакали естествената є смърт и я заклали. Тогава завинаги пресъхнал изворът. Тази легенда е индоевропейска, среща се на много места, но тя е знак, че в Хухла е свързана именно с водата", подчертава Иван. Още се спазва обичаят на Илинден само момите и невестите да се качват на върха, за да пеят песни, да палят свещи и да трупат цветя на пресъхналия кладенец. Там се случва и въпросната мистерия. През годините преди електрифицирането нощем се виждала ярка светлина във формата на кросно, вретено или огнена топка, която с голяма сила се вдигала към небето и отлитала към Гръцко, а после се връщала и влизала в хълма. Нощите стават като полярните, като северно сияние, всичко се вижда, твърдят местните. Преди 2 г. огненият гостенин пак се появил, а струпалите се пред затворения хоремаг се обединили около собствената си версия, че това е киселинен дъжд, колкото и абсурдно да звучи тя. Иван е записал множество разкази на очевидци, част от които вече покойници. Една баба вижда точно срещу Богоявление как небето над Хухла се отваря и от него потича златна порта над връх Илинденя. Други са виждали златна Богородица, пак там. Мюсюлмани от съседните села Свирачи и Камилски дол питали хухленци какво правят на този връх по цели нощи, та цялата околност се озарява от огньовете. Светлинните си видения хората още някога са нарекли Свети Наместник. Те обвързали даже млякото в кошарите с неговата поява. Тази година животните няма да дават мляко, Свети Наместник го е взел и отнесъл в гръцките кошари, така бабите прогнозирали млеконадоя.
.
КАМБАНАТА, КОЯТО БИЕ САМА
На мистериозния връх до пресъхналия заради греха на хухленци кладенец се кипри кокетно параклисче. Отпред на високи колове е окачена малка камбана. Тя бие сама, но всъщност мистерия няма, ухилва се Иван. Местен спец изобретил устройството от чистачката на стар „Москвич", свързана с часовников механизъм. В 8 сутринта и в 17 часа привечер камбанният звън оглася планината. Преди година непреклонният ентусиаст Иван си наумил, че щом някога на този връх е бликала вода, ще я изкарат отново. И така след упорити изследвания от 70 метра дълбочина водата се завърнала на Илинденя. Няма точна и подходяща дума за вкуса є, но пък специалисти установили невероятно богато съдържание на минерали в нея. Общинският служител от Ивайловград Георги Дамянов обследвал околността, след като чул преданието за Диамантената долина. Дядовци твърдели, че безценните кристали са в лявото дере, други държали на дясното. Георги действително открил находища, макар и от не съвсем избистрени камъни.
18.07.2009
