Двама световноизвестни изпълнители Недим Налбантоглу и Нешко Нешев ще свирят на "Мистериите на Хухла"
На „Мистериите на Хухла” ще се изявят двама световноизвестни изпълнители – Недим Налбантоглу – цигулка и Нешко Нешев – акоредеон.
Нешко Нешев е роден на 20 ноември 1954 година и е познат на родната публика като ръководител на оркестър "Тракия", част от който е другата звезда на българската музика – Иво Папазов - Ибряма. Той е познат повече по света, отколкото у нас, след като с акордеона си е кръстосал земното кълбо. Музиката, която раждат пръстите му и извира от автентичния фолклор, той е разнесъл от Америка до Австралия. Няма концерт с участието на прословутия му оркестър "Тракия", на който залата да не е луднала на крака и да не реве и ръкопляска френетично. Нешко Нешев, момчето от квартал "Боровец", е член на Института за световна музика в САЩ. Маклафлин, Ал ди Меола, Нона Хендрикс, Дейвид Санбрукс, "Джипси Кингс" - това са само няколко от многото големи, с които Нешко е бил съвместно по сцените на света.
През 1989-а мениджърът на "Пинк Флойд" Джо Бойд пристигнал в България и пожелал да прослуша оркестър "Тракия", за който вече се говорело и по света. Вкарали Бах в музиката на хоро!
Не помня откъде ми изскочи това, но стана фантастично! При мен импровизациите стават сами, след мигновено хрумване", разправя Нешко. Тогава последвала и покана. Джо Бойд им направил реклама чрез собствената си агенция "Ханибалд рекърдс", след което издал тяхна плоча и касета. Оркестърът гастролирал през 1989-а в Лондон, а оттам излетял за Америка.
Недим Налбантоглу е роден в Къркларели през 1966 г. и получава първите си уроци по музика от своя баща Авни Налбантоглу на петгодишна възраст. Налбантоглу се запознава с цигулката на осем години и е приет в държавната консерватория Мимар Синан на първо място с почетна стипендия едва на дванадесет. След единадесет години на обучение в консерваторията, той записва "Ecole Normale de Musique" в Париж. През този период, той работи две години с известни музиканти като руската цигуларка Татяна Афанасиев, Деви Арлих и Бруно Лхусиев. Докато е в Париж, той дава уроци по уърлд музика в Ris Organis Music School.
След като завършва Ecole Normale de Musique, Недим Налбантоглу е поканен да се присъедини към L'Orchestre Nationale De Jazz и е солист в тази формация в продължение на три години. През това време той изнася многобройни концерти с музиканти като Джони Грифин, Туут Тилеманс и др.
Налбантоглу, който е известен във Франция като "човекът, който дава живот и кара цигулката да говори", е поканен в Сорбоната за 80-ия рожден ден на Йехуди Менухин, един от най-големите цигулари в света, и в края на вечерта изнася концерт за гостите по специална покана на друг известен цигулар - Стефан Грапели.
Името на Недим Налбантоглу, който споделя своята цигулка с публиката основно в джаза, класическата музика, турската музика, индийската музика и балканската музика, е вписано в историята на Popular and Traditional Art Museum във Франция като турски музикант с концерт в този музей.
Когато славата му се разпространява извън пределите на Франция, той е специално поканен в Лондон и изнася концерт в Queenn Elizabeth Concert Hall през 2003 година.
Налбантоглу участва в повече от 25 албума в много различни страни и изнася концерти, както и получава участия в телевизионни и радио програми в много страни като Франция, Германия, Мартиника, Швеция, Естония, Белгия, Португалия, Испания, Япония, Италия, Тунис, Индия и Мароко. Той издава два албума във Франция, "Muzik Kime Aittir?" (A Qui Appartient la Musique - На кого принадлежи музиката) и "I'Odeur Du Vent" (Усещане за вятър), който записва с известния акордеонист Роберто Де Брашов. Също така изнася няколко концерта с популярния български кларинетист Иво Папазов - Ибряма.
След период от 20 години, световно известния турски музикант Недим Налбантоглу сега живее и твори в Турция. Наскоро записва нов албум, "Yeni Dunya" (Новият свят). В него той развива известни мотиви от уърлд музиката, като включва и четири авторски пиеси.
Съвместният проект на Недим и Нешко датира от 2000 година като през 2001 записват албум в лейбъла Kalan Music. Името на пъвият им съвместен запис – „Balkan Messengers” става име и на формацията им и е представян многократно на различни сецни из Европа.
От Дионис до Трифон Зарезан!
Мистериите на Хухла– Зима 2011
В събота преди обяд на 12 февруари от Тракийското светилището на връх „Свети Пророк Илия” над Хухла тръгва тракийският бог на виното и на вечнопрераждащата се природа Дионис. Той ще слезе долу на лозята, където с песни и вино ще го посрещнат гостите на Мистериите. Там, заедно с Трифон Зарезан, ще зарежат лозята. За да започнат Зимните мистерии, посветени на виното и веселието, на неизменния култ към Дионис /Загрей, Сабазий/ и православния Свети Трифон Зарезан.Светилището над Хухла е от 12 век преди Христа. Там са намерени барелефи с Дионис. Артефактите се пазят в Музея на „Стара София”. Ненапразно в Хухла произнасят думата Диноис. Защото светилището тук е доказано негово. За сравнение - на Перперикон, където се тръби, че светилище на Дионис няма намерено нито едно негово изображение?
И тъй като от Дионисиите са тръгнали и трагедията, и комедията – през този ден в Хухла ще се играе театър. Цял ден. Най-напред на сцената ще бъдат актьорите от кърджалийския драматичен състав с „Детектор на лъжата”. Комедията ще може да се гледа от всеки, стига да се държи на крака. После актьори ще станат всички зрители. Край огъня хорото ще прекъсва само когато се обявяват наградите на журито от фондация „Култура на Виното”, която ще направи на място важен симпозиум. Баш майстори ще опитват местните домашни български и гръцки вина и ще наградят със специални грамоти най-добрите!
Хорото ще поспре и когато връчват „женските” награди за „Най - добър тиквеник”. За конкурса ще се състезават най-добрите готвачки от двете страни на границата – и българки, и гъркини. Изтекла е информация и до Одрин, затова оттам ще атакуват журито и с тава баклава!
Конкурс ще има за най-добра снимка и за най-добър филм от досегашните „Мистерии”. Без конкурс ще е само литературното четене – но там пък има важно изискване – да участват само поети с пийнали метафори!
Конкурс няма да има и за музикантите, щото откъде толкова награди – за китаристи, тромпетисти, пианисти...Ще звучи всякаква музика - и българска, и гръцка, но без попфолк!
Във вакханалията ще участват известни и не чак толкова известни и направо неизвестни имена. Но всички ще станат известни на хорото - под звуците на невероятния инструментален състав, селекциониран специално за случая - оркестър „Винопей”!
„Винопей” ще свири и ще пей!
И така – запомнете – събота, 12, февруари, Хухла, кръчма „Центъра на света”
Всеки си идва сам! За връщането – не знам!
Коста ГЕОРГИЕВ
Над 1 000 българи и гърци събраха „Мистериите на Хухла”
Ивайло Балабанов е първият български „Почетен селянин”
Ивайло Балабанов, един от най-големите ни живи поети, е първият носител на новоучредената българска награда „Почетен селянин”. Статуетка с формата на цървул, в който се побира земното кълбо, получи творецът в съботната нощ на 17 юли по време на „Мистериите на Хухла”. Над 1 000 гости от цяла България и Гърция, качени на връх Илинденя над пограничното ивайловградско село, искрено аплодираха избора.
Защо именно роденият в Хухла и живеещ в Свиленград поет заслужава това отличие изказаха своето мнение писателят и преподавател в Пловдивския университет Владимир Янев и художникът Владимир Чукич.
Секунди преди връчването на наградата на сцената като прекрасна бяла самодива се появи побратимката на Балабана поетесата Елка Няголова, пристигнала чак от другия край на България – от морската столица Варна. Тя припомни, че на тазгодишния международен фестивал „Славянска прегръдка” голямата награда „Летящо перо” спечели Ивайло Балабанов. „Докато декламирах стиховете му „Очи” и „Принос към европейската история”, които съм сигурна, че един ден ще бъдат в пантеона на ЕС, цялата зала започна да рецитира с мен, на такъв масов рецитал не бях присъствала”, сподели развълнувано поетесата.
Полупарализираният Балабан получи статуетката „Почетен селянин”, седнал на последния ред на изградения с мраморни камъни през миналата година селски амфитеатър. В ръцете му я постави лично Иван Бунков, издателят на най-тиражния вестник в Родопите „Нов живот”, инициатор и главен двигател на „Мистериите”, които от родова среща /първата през 1983 г./ прераснаха до културен фест, събиращ всяко лято за една вечер родния арт елит в отдалеченото село Хухла. Още един сюрприз зарадва 65-годишния поет – току-що отпечатан сборник с негови стихове „Небесен гурбетчия”, чийто съставител и редактор е Иван Бунков. Книгата е издадена с подкрепата на вестник „Нов живот”, отец Петър Гарена и Христо Куманов.
Че Хухла е раждала и ще продължи да ражда таланти доказа с изпълненията си Богдана Петрова, чиято баба Султана е от глобалното село. Момичето от Пловдив, което през май безапелационно спечели „България търси талант”, разплака с невероятния си глас този път и международна публика. Гръцки и български дечица с гордост показваха автографи от Богито и до последно не искаха да се разделят със сърдечната, а не само гласовита девойка. След поезия и пеене дойде ред и на танца – любовен танц, изпълнен от Маргарита Будинова, известна хореографка и танцьорка, участвала във ВИП данс и нейният партньор Рангел Спиров. Будинова също е наследник на хухленски род.
Наследници на тукашни фамилии са и музикантите, някои от тях известни и в Европа - Атанас Георгиев /контрабас/, Десислава Карамфилова /цигулка/, Златина Георгиева /флейта/. Обединени в трио „Хухла” те изнесоха през деня концерт на водопада – светилище.
Между двете прояви някои от гостите пиха за първи път „хухленска бърканица” и опитаха „хухленски зелник”, както и традиционни гръцки и турски ястия, поднесени в селския хоремаг, носещ гръмкото име „Център на света”.
Догодина „Мистериите на Хухла” ще са международен културен фест, заканиха се гръцки култрегери и журналисти. Те единодушно признаха, че няма по-мистично и духовно място за това от връх „Св. Илия” над Хухла.
Тук от 12-ти век преди Христа е имало голямо тракийско светилище. Намерени са много скулптори и каменни стели с образите на бог Дионисий, на Тракийския конник, с жертвоприношение на Митра, глава на Асклепий. На върха, наричан от местните Илинденя, преди две години с дарения бе възстановен и доизграден внушителен параклис „Св. Пророк Илия”, а миналата година бе построен и селски амфитеатър. Оттук погледът се зарейва към Българско, Гръцко и Турско.
Близо е калето на Хухла, на което текат поредните международни археологически разкопки доказали недвусмислено, че там е бил средновековният замък „Родостица”, в който е отсядал Калоян при битките си с латините край Одрин.
Вече е готов и сайтът www.huhla.net, в който ще научите за историята, археологията, потомците на Хухла или както създателят на сайта Иван Бунков споделя : "С множество гледни точки търпимо и търпеливо ще градим виртуалното ни село, ако искаме никога то да не загине !". Явно този забравен от Бога райски кът все още не е забравен от хората – родолюбци!
О, колко трудно е да бъдеш българин
във този край от Бог занемарен,
сред дивите му тилилейски хълмове
да бъдеш цял живот закрепостен.
..................................
Да знаеш, че България е глуха
за теб, но пак да вярваш от сърце,
че тя започва винаги от Хухла,
а не започва от „Дондуков” две.
.................
И горд, изстрадал скръбната разруха
на днешната безродна свобода,
да кажеш: „Аз съм българин! От Хухла!
Всичко останало е суета!”Из стихотворението на Ивайло Балабанов „Българин”
Ивайло Балабанов е първият „Почетен селянин” на Хухла
- Мистериите в навечерието на Илинден в малкото ивайловградско селце отново събра стотици свои потомци
- Барок звуча в древносветилище, хоро се вихри на върха, където си дават среща легендите
Поетът Ивайло Балабанов е първият носител на наградата „Почетен селян
ин”, учредена от културните празници „Мистериите на Хухла” тази година. Сатуетката – пробит стар цървул, в който е поставено земното кълбо, му беше връчена от председателя на Инициативния комитет на „Мистериите на Хухла” Иван Бунков по време на концерта на връх Свети Илия.Беше представена новата книга на Ивайло Балабанов „Небесен гурбетчия”, чийто съставител и редактор е Иван Бунков.
Представянето й пред читателите беше също по време на концерта. За книгата и за автора й се казаха много и красиви думи. Наистина искрени и основателни. Когато се говори за нещо истинско, няма място за куртоазия и преструвки.
Иначе, дали защото заради финансовата криза на хората им се приисква нещо весело и приятно, дали защото на всички вече започва да им идва в повече чалгата и закопняват за нещо истинско, но в Хухла се събраха хора, които наистина държаха да видят и чуят нещо хубаво.
Малкият каньон с водопада - светилище край Арда с усилие събра публиката на бароковия
концерт, който изнесоха там трио „Хухла” - Атанас Георгиев /контрабас/, Десислава Карамфилова /цигулка/ и Златина Георгиева /флейта/. Младите музиканти са потомци на хухленци и свириха с много вдъхновение. А хората не искаха да ги пуснат и си изпросиха два биса.
В салона на читалището в Хухла изложба от акварели и рисунки подреди Павел Павлов. Малко по-късно започна кулинарната изложба – базар „Традиция без граници”, в която бяха представени 25 типични специалитети на българи, гърци и турци. Сред тях бяха хухленски зелник с тученица, смигаль, гръцка сусамена баклава, и пита с тиква, турска къпана баница и баклава.
Докато събраните за празника хора изкупуваха и изяждаха с удоволствие експонатите от кулинарната изложбата, писатели, поети и журналисти мъдруваха на кого ще бъде връчена наградата.
Преди да тръгнат към връх Свети Илия1 хората положиха венци и цветя пред паметниците на загиналите през войните и убитите през 1913 г. хухленци. А горе свираченки, облечени в традиционните си носии в бяло и червено, сияещи в лъчите на залеза, изпяха край пресъхналия кладенец на древното светилище, до което беше възстановен параклисът на свети Илия, песни посветени на Илинден.
След това хората заеха местата в амфитеатъра и музиката на оркестър Кърджали се понесе над крайчетата на трите държави, които се събират малко по-надолу в равнината. А с настъпването на здрача все по-отчетливо засияват като съзвездия светлините на български, гръцки и турски села чак до Одрин на хоризонта.
Независимо в коя точка на света живееш, можеш да бъдеш истински хухленец, стига да мислиш за нея като Одисей за своята Итака. Това каза в словото си Иван Бунков. Той подчерта, че наградата „Почетен селянин” е най-скъпата, защото селяните са основата, началото на всичко в обществото.
Той призова хухленци да се чувстват избрани и горди с родното си място и да го възстановят. Така ще се възстанови държавата – когато това стане с всяко село.
Ще дадем наградата на този, на когото не може да не я дадем, подчерта Бунков. И вече на всички беше ясно кое име ще последва –това на поета Ивайло Балабанов.
Негови стихове нпрочете съпругата му. Говориха поетесата Елка Няголова, която пристигна специално за награждаването чак от Варна, писателят Владимир Янев, художниците Владимир Чукич, автор на илюстрациите и оформлението на стихосбирката, скулпторът Емил Пенчев, автор на статуетката за наградата.
Когато на сцената стъпи и запя Богдана Петрова, която спечели конкурса „България търси талант”, публиката първо занемя, а след това избухна от възторг. Танцуващи деца изпълниха пространството пред сцената, качиха се горе при Богдана. Когато изпя песните си, се наложи да пее акапелно на бис, защото хората не искаха да я пускат.
Като проблясък в програмата беше танцът на хореографа Маргарита Будинова и партньора й Рангел Спиров, един от най-известните латино-танцьори в България. Той е създаден специално за Хухла и темата му е любовта.
Оттук нататък започна най-хухленската част на вечерта – народна музика и хоро – от 6 софийски танцьори до нагънато на няколко ката, в което играят стотици хора. Пяха Иванка и Иван Петрови, родителите на Богдана и оркестър Кърджали.
След това на сцената се качиха Златка и Илия Христови – дует от Хухла. Взриваха публиката с песента за Хухла, в която се казва, че в селото има всичко – писатели, журналисти, доктори с кабинети, спортисти и икономисти. Има панорама чак до Одрин – града. Всичко то си има, само вода няма. Това е песен с отворен текст, в която всяко ново събитие намира мястото си. Пее се от трийсетина години.
Заедно с оркестър „Кърджали” пя хухленката Славка Тараболова. После микрофонът взе Христо Куманов, хухленец от Бургас и изпълни известни парчета на Пламен Ставрев. Всички го аплодираха и танцуваха. Не закъсняха и хухленските зетьове. Един от тях пя съпроводен от оркестър „Кърджали”. А Стефан Георгиев от Марково, един зетьовете, предложи догодина Хухла да даде и награда „Почетен зет”, защото това не е лесна работа.
Нощта продължи с фри-джаз. Емо Пенчев се качи на подиума с тромпета си. Художникът Владимир Чукич зае позиция зад йониката. След няколко фрази не се стърпя и Иван Бунков. И той изскочи с кларинета и отново се заформи култовата група „Емпти ботълс”. Празникът продължи след това пак с народна музика и хора, в които център бяха танцьорите от състав „От извора”. С напредването на нощта компаниите се сипнаха по къщите. Акордеони, контрабаси кларинети и флейти, посрещнаха изгрева.
Тонка ГОГОВА
Снимки: Мехмед РЕДЖЕБ
Ивайло Балабанов пръв носител на наградата "Почетен селянин"
Поетът Ивайло Балабанов е първият носител на националната награда, учредена от културните празници „Мистериите на Хухла” – „Почетен селянин”. Тя му беше връчена по време на тазгодишното издание на празниците на 17 юли.В програмата участваха творци и изпълнители с „хухленска кръв”. Сред тях са „талантът на България” - Богдана Петрова, хареографът Маргарита Будинова, камерното трио „Хухла” Атанас Георгиев, Десислава Карамфилова, Златина Георгиева. Беше представена новата стихосбирка на Ивайло Балабанов „Небесен гурбетчия”.
Снимка: Мехмед РЕДЖЕБ
Награда „Почетен селянин” връчват на Мистериите на Хухла 2010
Мистериите на Хухла и в тази година на криза ще съберат на връх Свети Илия над ивайловградското село хухленци, пръснати наблизо и далеч, творци и ценители на изкуствата. В нощта на 17 срещу 18 юли енергията на творчеството ще слее в едно сенките на древната история на това място с духа на днешните им потомци. Среща ще си дадат писатели, музиканти, певци, артисти и танцьори, свързани от нещо непреодолимо – кръвната връзка с Хухла.Още в ранния следобед на 17 юли, събота, от 15 часа в салона на читалището ще открие изложба от акварели художникът Павел Павлов.
От 16 часа барокова музика ще огласи каньона на водопада – светилище край Арда. Концерт ще изнесе трио „Хухла” - Атанас Георгиев /контрабас/, Десислава Карамфилова /цигулка/ и Златина Георгиева /флейта/. И тримата са потомци на хухленци.
Така, заредени духовно, участниците в празниците ще могат да се подкрепят и със специалитети на кулинарното изкуство на три националности – българи, гърци и турци на кулинарната изложба-базар „Традиция без граници”, която се открива в магазина на Хухла в 18 часа.
Привечер, в 19,30 ч, преди да поемат към върха Свети Илия, ще отдадат почит на загиналите хухленци през 1913 г. и през войните с венци и цветя пред паметниците им.
Горе по илинденския местен обичай ще окичат с цветя светилището – кладенец. След това в параклиса ще бъде отслужен водосвет.
Тържествено Мистериите на Хухла ще започнат в 20 часа в Амфитеатъра със слово на инициатора и двигателя на Мистериите Иван Бунков. Водеща на програмата ще е Катя Стайкова, местно момиче с артистична кариера.
Ще започне с представяне на
новоучредената награда „Почетен селянин”
и статуетката, която ще бъде връчена на носителя - земното кълбо поставено в цървул. Ще бъде представен и авторът й – скулпторът Емил Пенчев. Ще бъдат обявени и номинираните за наградата.
Докато те се вълнуват дали ще спечелят, ще бъде представен сайтът на Мистериите - www.huhla.net.
Вълнуващ момент ще е срещата с
новата книга „Небесен гурбетчия”
на родения в Хухла Ивайло Балабанов, един от големите поети на съвремието. Като обков на скъп диамант са илюстрациите на художника Владимир Чукич в нея. За автора и творчеството му ще говорят писателите Елка Няголова и доц. Владимир Янев. Ще прозвучат и някои от 50-те стихотворения в книгата.
Тогава идва мигът на първия „Почетен селянин”. Кой е той, ще разберем на връх Свети Илия в нощта на 17 юли.
Еуфорията ще омиротвори с прекрасния си глас победителката в тазгодишния конкурс "България търси талант", потомката на Хухла Богдана Петрова. Ще е истински семеен концерт, защото заедно с нея ще пее майка й Ивана, изпълнителка на родопски песни. Ще им акомпанира на акордеон баща й.
Балет, посветен на Хухла, ще поднесе на присъстващите танцьорката Маргарита Будинова.
Ще видим и изпълнения на танцов състав от София. А след това фолклорната група от Свирачи ще огласи лятната нощ с древните песни на този магичен край на България.
Настроението ще нажежи танцовият състав от Ивайловград „Мераклии”. Джемсешъна до зори ще поведат Христо Куманов, Златка и Илия Христови.
Мистериите на Хухла, Мистерии и по време на криза
Тази година отново ще се проведат културните празници "Мистериите на Хухла", този път под надслов "Мистерии и по време на криза".На 17 и 18 юли тази година на връх "Свети Илия" над село Хухла отново ще се стекат хора от близо и далеч. И понеже годините са трудни, няма спонсори, а организаторите не се отказват отново да дадат незабравими мигове на хухленци и на гостите им, програмата ще бъде предимно с хухленски имена.
На празниците ще бъде представена нова, по-точно сборна книга на големия поет Ивайло Балабанов, родом от Хухла. Художник на книгата е не по-малко известният Владимир Чукич. В литературното четене ще участвата не само творци от Хухла. Микрофонът ще вземат много известни поети и писатели от цялата страна.
За всички на Мистериите ще пее Богдана Петрова – момичето, което спечели първото място в конкурса "България търси талант". Невероятният глас на талантливата българка ще литне от върха Илинденя над три държави - България, Гърция и Турция. Богдана е радостна, че ще пее точно тук - защото в жилите й тече и хухленска кръв. Баба й Султана е от Хухла. Заедно с Богдана глас ще извие и майка й Иванка - невероятна родопска певица. Ще свири и бащата - на акордеон.
Както винаги и сега на Мистериите ще има и класика и барок, а после и джаз. Класиката и барокът ще ги чуете в ранния следобед на 17 юли край водопадчето - светилище до чинарите на река Арда край Хухла. Ще свирят Атанас Георгиев /контрабас/ и Деси Карамфилова /цигулка/. В жилите и на двамата тече също хухленска кръв.
Атанас завърши Консерватория в София, свири в Нов симфоничен оркестър, после 4 години - в Чикаго, после в Милано и Рим, а сега - в Берлин. Завършил е и театрална, и оперна режисура , консултант му е големият режисьор Димитър Гочев. Деси сега завърши Консерваторията в София, спечели стипендия за Мадрид и се стяга да ходи да специализира в Испания. Тя е една от водещите млади цигуларки. Брат й - Димитър Карамфилов - бас китара и контрабас , също е водещ музикант, но в джаза. Миналата година той свири на Мистериите в квартета на Васил Пармаков. Тази година той ще дойде с бас китарата си и на място вероятно ще създаде група, с която да импровизира.
Мистериите на Хухла ще видят и балет. И то от висока класа. Написан специално за Хухла, също от една много горда хухленка. Това е Маргарита Будинова. Майка й е от Хухла - Сийка Петрова. Маргарита голяма част от детството си изкарва на Хухла и никога няма да забрави селото си. Лично тя ще играе в балета. Маргарита е сестра на Петя Павлова, която в момента е в Лондон и ще пее на едни от следващите Мистерии на Хухла.
Разбира се, това не е всичко. С изключения на бароковия концерт, цялата останала програма ще се проведе на високо на връх Илинденя. Вечерта край кладенеца на върха ще пеят фолклорни групи от близки и далечни села. Почит на Свети Пророк Илия ще отдадат и гостуващите гръцки групи.
В надпяването и надсвирването ще вземат вихрено участие и хората на Нешко Нешев, кралят на кларинета, племенник на Иво Папазов. До зори ще звучат песните и словата на хухленци от Бата, Кошарица, Бургас, Варна, София, Пловдив, Димитровград... Очаква се да дойдат хора от родовете на големите български колоездачи Ненчо Христов и Ненчо Стайков, на футболиста и певеца Пламен Христов, които са също "хухленци" – дедите им са изселени през 1883 г. във Варна.
Гвоздеят на програмата ще бъде връчването на Голямата награда - "Почетен селянин". Статуетката е дело на скулптора Емил Пенчев.
Освен гърци ще има и други чужденци - млади хора от почти всички страни на Европейския съюз, които са на бригада на разкопките на Хухленското кале, известно в Средновековието като замъка "Родостица", в който е отсядал Калоян при битките си с латините.
На Мистериите се очаква да пристигне и президентът на република България Георги Първанов.
В деня на Мистериите се очаква да се отвори еднократно ГКПП при Славеево - Кипринос за Гърция, за да може свободно да се преминава в двете посоки само с лична карта.
Има още изяви и много изненади.
Програма - Мистериите на Хухла 2009
18, съботаБароков концерт във Светилището водопад до река Арда край Големите чинари
Солисти от формация Перперикон
16 часа
Какво не знаем за замъка Родостюк – Калето на Хухла, - за „Камъните на цар Дарий” край Арда,за Светилището водопад?
Беседа с археолозите доц. д-р Георги Нехризов,
Ивайло Кънев и Георги Кулов
17 часа
Под сенките на Големите чинари на брега на Арда
Хухла от 12 век преди Христа до наши дни.Преселване на хухленци отвъд Мраморно море.95 години от завръщането на малоазийските българи.
Беседа с Василка Ташкова,Стоян Райчевски,Георги Кулов,доц.Тонка Василева, проф.Георги Краев и поета Петър Манолов 18,30 часа В селския хоремаг.
Поднасяне на венци на паметниците на избитите хухленци 19,30 часа
Изкачване в процесия,начело с Валя Балканска ,до древното светилище и възстановения параклис „Свети Пророк Илия” на връх Илинденя.
20 часа
Концерт на формация „Перперикон” – барок,джаз и евъргрийн
20,30 часа
Сцената на върха до параклис „Свети
Пророк Илия”
Поетите на Хухла и Хухла за поетите - литературно четене с водещи Бойко Ламбовски и проф.Владимир Янев
21 часа
Сцената на върха до параклиса „Свети
Пророк Илия”
Да влезем в Небето над Хухла с Валя Балканска и Петър Янев
21,30 часа
Хорището на върха до светилището и
Параклис „Свети Пророк Илия”
Концерт на Васил Пармаков бенд
22,30 часа
Сцената на върха
Надсвирване с изненади,който иска и до зори - 24 часа
19, неделя
Изпълняване на стария илинденски ритуал в Хухла – жени в народна носия с хора,песни и цветя се изкачват до върха.Палят свещи и полагат цветя на стария кладенец на върха и във възстановения параклис.
9,30 часа
Връх Илинденя
Отслужване на Предпразнична Илинденска Света литургия от свещеници в параклиса „Свети Пророк Илия”
10 часа
Кръщене и освещаване на курбан за здраве и берекет
11 часа
Параклис „Свети Пророк Илия”
Раздаване на курбана
11,30 часа
Край светилището и параклиса „Свети
Пророк Илия”
Надпяване,надсвирване и наиграване – танцови групи от България и Гърция.
12 часа
Хорището до светилището край параклиса
„Свети Пророк Илия”
Закриване
Ако желаете да резервирате хотел за нощта на 18 юли, позвънете на тел. 0899439532 или 0886162022
Мистерии в село Хухла
Да забравиш село Хухла е невъзможно. Пътят до там ти се струва безкраен, завоите в планината също. Но стигнеш ли веднъж до него, изкачиш върха на Свети Илия и обгърнеш с очи планината и гръцките ниви отсреща, не пропускай да пиеш от водата пред параклиса от сондата, която върна водата в пресъхналия кладенец на върха. Тя буквално сваля умората и те зарежда след дългото пътуване. Хухла е едно от онези дивни кътчета, разхвърляни по самата южна граница, откъдето започва България. Трийсетина старци са останали сред 100-те къщи, повечето от тях рухващи от самотата. Оттук са излезли редица видни личности - писатели, професори, генерали, юристи, световен шампион по борба, певицата Петя Павлова, Търновският владика Стефан, колоездачите Ненчо Стайков и Ненчо Христов от Дерменджиевия род.Тук се провеждат и културните празници, наречени „Мистериите на Хухла".
От днес започват културните празници на тайнственото селище
Мистерии в село ХухлаКаменната плоча с изображението на тракийски конник е символът на мистериите на Хухла.
Да забравиш село Хухла е невъзможно. Стигнеш ли веднъж до него, изкачиш ли се на върха Свети Илия, обгърнеш ли с очи планината и гръцките ниви отсреща, не пропускай да пиеш от водата пред параклиса. Тя буквално сваля умората и те зарежда след дългото пътуване. Пътят до там ти се струва безкраен, завоите в планината също. Хухла е едно от онези дивни кътчета, разхвърляни по самата южна граница, откъдето започва България.
Ако можеха пустите къщи да говорят, щяха да дадат ключа към мистериите на Хухла
Но то е специално - заради мистериозните явления, с които са израснали местните и с които те самите дотолкова са свикнали, че разправят за тях като за дъжда или жегата. Трийсетина старци, няколко по-млади невести и кметица са останали сред 100-те къщи, повечето от тях рухващи от самотата. Тишината е смазваща и непривична за градския човек. Само вятърът, чучулигите и щурците, и веднъж в месеца пощенската кола с пенсиите, я нарушават. Нощем старите пусти къщи скърцат тайнствено и сякаш някой стъпва тихичко вътре, в мрака се долавя шепот, и те полазват тръпки. През деня пък няма къде да се денеш - магазин, кръчмица, читалище, училище, кино няма.
Хлябът се доставя на принципа на разносната търговия. Дядовците пък не могат с една бира да отпразнуват пенсията. Странно, но факт - и в соца, и в прехода селото е направо зачертано от властите. Няма водоснабдяване, но чешмите и бойлерите не са сухи - находчивите хухленци са свързали кладенците с помпа и хидрофор и така си осигуряват водата. Местните обаче са държеливи хора и твърдят, че селото им не е изградено на случайно избрано място.
Иван Бунков, който вгради мистериите на родното си село в културни празници
Пък и оттук са излезли редица видни личности - писатели, професори, генерали, юристи, световен шампион по борба, певицата Петя Павлова, Търновският владика Стефан, колоездачите Ненчо Стайков и Ненчо Христов от Дерменджиевия род, най-дългомандатният кмет на Ивайловград Ангел Петров и много други. Всички мистерии, които се случват тук, се дължат именно на специфичното място, разказва Иван Бунков. Той е постегнал старата бащина къща, главен редактор е на регионалния всекидневник „Нов живот" в Кърджали и родител на културните празници, които е нарекъл „Мистериите на Хухла". През последните дни Иван си е на село, но не за да почива, а да строи амфитеатър на върха който трябва да е напълно готов до днес, събота, заради очакваното стълпотворение на артисти, поети, писатели и публика.
Някога Хухла е било малко селище на връх Илинденя, в римските времена се разраснало и е било гъсто населено до 1913 г., когато къщите са били опожарени, а хората - изклани. Така върхът се оголил, а после селото било възкресено в подножието на върха, разпалено говори Иван. Археолозите датират живота на Илинденя от 12-и век преди Новата ера. Тракийското светилище там доказало това. Подземни входове и пещери, в които можеш да вървиш изправен между колонадите и огромните каменни постройки, сред грамадните плочи, свидетелстват за светилище на Дионис. Физици пристигнали и замерили с лазерни устройства магнитните аномалии на върха. Оказало се , че те са с такава сила, че уредът кихнал. Поколения хухленци са убедени, че ако си болен, само там горе на високото можеш да се изцериш. От колоните на светилището те си направили валяци за харманите, а част от старите тракийски плочи се съхраняват в столичен музей. В двора на Ивановата къща пък е поставена каменна плоча с изображението на тракийски конник, станал символ на празника „Мистериите на Хухла". С въпросната плоча преди това комшийска баба си подпирала мрежата за кокошките. Подобни артефакти са просто навсякъде в селото и хората са ги пуснали в чисто практична употреба, казва домакинът.
.
Огненото вретено
На празна маса пред хоремага са насядали хухленски дядовци и гледат в тишината с доволна усмивка, след като пощальонът им е донесъл пенсиите. Въпросният хоремаг ще става информационен център за историята и мистериите на селото и по тази причина на масата няма нищо освен сладка приказка. „Вечерно време се спускаше едно такова като кросно, като голяма звезда, тръгваше от върха и летеше надолу, моята майка ми е казвала това", разказва 88-годишният дядо Христо. Той не е виждал светещото чудо, но знае, че това бил самият Свети Наместник. Пенсионираният даскал Иван Катранджиев пък слушал много от тъста си за духовете, които ходели из селото нощем. И те били не само като чудати животни, а и млади момци в бели дрехи. Ако котка ги прескочела, превръщали се във вампири. Често на вечеря паниците и солниците се местели и се движели сами в пространството. Кметският наместник Златка Илчева разправя за чутото от вече покойната баба Злата Тараболовата и от дядо Тодор. Двамата седели на пейката пред първата в подножието на върха къща и така минавали летните им вечери. В продължение на няколко дни всяка вечер им се явявала светлина откъм Илинденя и те били убедени, че това е Свети Наместник. Миналата година пък от село Камилски дол се виждало „вретеното", което като мълния прекосявало небето и падало над гръцките села отсреща. Тогава все още електрификацията липсвала по сокаците на Хухла. Златка Драганова и Надка Димитрова, зълва и снаха, се включват в оживената раздумка със собствени спомени. Една нощ срещу Йордановден Златка и дъщеря є се отправили към тоалетната на двора и се втрещили от гледката. „Беше като един голям и много близък изгрев, който огря всичко наоколо, едно огромно светещо кълбо. Ако не беше гаражът пред нас, щяхме да го видим цялото. Като че ли цялата земя на Илинденя се отвори от светлината и след минута всичко пак стана тъмно. Вцепенихме се, бяхме в шок", разказва леля Златка. Тя не може да забрави видяното и всяка нощ поглежда към върха в очакване да се появи пак. Светият Наместник пък веднъж счупил на две диоптровите очила на една жена и до днес другата им половина не излязла отникъде. На Надка пък включил прахосмукачката, светнал лампата в коридора. И тъй като това се случвало често, тя отишла при пророчица в Нова Загора. „Имаш бодигард, винаги е до теб и те пази от беди и злини", є казала тогава. „Майка ми като млада булка е видяла светлината. Излязла на двора, а пред очите є над Илинденя на небето се отворила огромна златна порта, било срещу Богоявление. Съпругът на снаха ми пък хукнал след „вретеното", което се спуснало на два метра пред него, да го хване. То обаче изчезнало, а той се прибрал вкъщи с треска и целият в херпеси", разказва Надка. Странното явление пък неведнъж е давало повод на зевзеците за майтапи. В мрака по пътя две костенурки с по две запалени свещи на корубите си често плашели момите, които се разотивали след седянката посред нощ. „Ние така си живеем заедно със Свети Наместник, свикнали сме с него", заключават хухленци.
.
СВЕТИ НАМЕСТНИК - Чудо №1
Ако съвременните родители плашат децата си с Баба Яга, то в Хухла „заплахата" е със Свети Наместник. Мистичното му присъствие в живота на местните Иван обяснява с връзката на връх Илинден и светия пророк Илия. Всички върхове в Родопите, които имат вода, носят името на св. Илия - защото те са били някога светилища на богове, покровители на живителната течност. Когато по земите ни идва християнството, тези върхове биват кръщавани на „ресорния отговорник" по водата, именно на свети Илия, уточнява Иван. Легендата разказва, че всяка година по едно и също време на върха идвал един елен, който сам ставал курбан. „Веднъж обаче еленът закъснял, пристигнал грохнал от умора и сигурно е била кошута, която кърмела малките си. Местните хора не изчакали естествената є смърт и я заклали. Тогава завинаги пресъхнал изворът. Тази легенда е индоевропейска, среща се на много места, но тя е знак, че в Хухла е свързана именно с водата", подчертава Иван. Още се спазва обичаят на Илинден само момите и невестите да се качват на върха, за да пеят песни, да палят свещи и да трупат цветя на пресъхналия кладенец. Там се случва и въпросната мистерия. През годините преди електрифицирането нощем се виждала ярка светлина във формата на кросно, вретено или огнена топка, която с голяма сила се вдигала към небето и отлитала към Гръцко, а после се връщала и влизала в хълма. Нощите стават като полярните, като северно сияние, всичко се вижда, твърдят местните. Преди 2 г. огненият гостенин пак се появил, а струпалите се пред затворения хоремаг се обединили около собствената си версия, че това е киселинен дъжд, колкото и абсурдно да звучи тя. Иван е записал множество разкази на очевидци, част от които вече покойници. Една баба вижда точно срещу Богоявление как небето над Хухла се отваря и от него потича златна порта над връх Илинденя. Други са виждали златна Богородица, пак там. Мюсюлмани от съседните села Свирачи и Камилски дол питали хухленци какво правят на този връх по цели нощи, та цялата околност се озарява от огньовете. Светлинните си видения хората още някога са нарекли Свети Наместник. Те обвързали даже млякото в кошарите с неговата поява. Тази година животните няма да дават мляко, Свети Наместник го е взел и отнесъл в гръцките кошари, така бабите прогнозирали млеконадоя.
.
КАМБАНАТА, КОЯТО БИЕ САМА
На мистериозния връх до пресъхналия заради греха на хухленци кладенец се кипри кокетно параклисче. Отпред на високи колове е окачена малка камбана. Тя бие сама, но всъщност мистерия няма, ухилва се Иван. Местен спец изобретил устройството от чистачката на стар „Москвич", свързана с часовников механизъм. В 8 сутринта и в 17 часа привечер камбанният звън оглася планината. Преди година непреклонният ентусиаст Иван си наумил, че щом някога на този връх е бликала вода, ще я изкарат отново. И така след упорити изследвания от 70 метра дълбочина водата се завърнала на Илинденя. Няма точна и подходяща дума за вкуса є, но пък специалисти установили невероятно богато съдържание на минерали в нея. Общинският служител от Ивайловград Георги Дамянов обследвал околността, след като чул преданието за Диамантената долина. Дядовци твърдели, че безценните кристали са в лявото дере, други държали на дясното. Георги действително открил находища, макар и от не съвсем избистрени камъни.
18.07.2009
Мистериите на Хухла, безкраят на края
В навечерието на Илинден, празника на старозаветния свети Пророк Илия, сияние озари върха Илинденя над ивайловградското село Хухла. Местните старици разправят, че неведнъж преди години Божи наместник - тайнствена светлина, се издигала над върха, спускала се над селото или пък по Арда се понасяла към Гърция.
Но сега причината за сиянието е празник - вече традиционните “Мистерии на
Хухла", които събират тук за два дни хора на изкуствата, науката, изявени личности от различни области на живота и потомци на местните родове, разпилени из България и по света.Тази година празниците и съборът-родова среща за първи път са по Илинден. Посветени са на 95-годишнината от завръщането на малоазийските българи.
Голямо табло в центъра на селото с гениалогията на 42-та местни рода привлича като магнит вниманието на всички. С черни карета са оградени имената на избитите при геноцида през 1913 г. 41 хухленски мъже и една жена. Голям постер на две стени в селския хоремаг, дело на художника Владимир Чукич, предава в снимки и прецизно подбрани текстове духа и историята на това място с 32 столетия история. Поне толкова. Селото, върхът над него и околностите са предизвикателство за историци и археолози.
Освен хухленци и потомците им тук бяха историци от България и Гърция - Стоян Райчевски, тракологът проф. Диамандис Триандафилос, археологът медиавист от Националния исторически музей Ивайло Кънев, етнографът проф. Георг Краев, скандалният проф. Тодор Балкански, писатели, поети, издатели - Бойко Ламбовски, доц. Владимир Янев, Петър Василев, Петър Манолов, Деян Енев, Константин Константинов, Иво Георгиев, Румяна Райкова, Керка Хубенова, музиканти - Валя Балканска и гайдарят Петър Янев, камерен квартет “Перперикон" и джазмените от Васил Пармаков бенд. Сред гостите имаше гърци, руснаци и арменци.
Мистериите започнаха в древното светилище с водопад на брега на Арда. Долчинката вдясно от пътя покрай Арда на пръв поглед не изглежда нищо особено. Но след 15-20 крачки навътре попадаме на своеобразна зала с близо 3-4-метрови скални стени, обрасли в бръшлян, папрати и мъх. В дъното й като олтар е уникален водопад. Водата сълзи по конусовидно образувание от отлагания, обрасло във водно растение, с дребни листенца, които се застъпват като люспи. Стича се в малко езерце, от което започва капризно ручейче между камъни и папрат. Като колони в тази своеобразна природна зала са стройните стволове на чинарите, а високо горе сияят изумрудени листата им и между тях просветва синьото на небето. Толкова красота и мистика на едно място даже в Холивуд не биха могли да нагласят.
Древните, които са имали изострен усет, не са го пропуснали. Че преди векове е било светилище, говори каменният “баба" - схематично издялана фигура на войн-закрилник. Преди време беше намерена грубо издялана змийска глава, но някой я прибра.
Местните са категорични, че тук водата не пресъхва и в най-голямата суша. Разправят, че долината е свързана с тунели с върха Илинденя, източникът на поточето - също.
Организаторът на “Мистериите" Иван Бунков разказа на гостите, че геофизици от БАН идвали да мерят геомагнитното поле на върха, но не успели - уредите им направо пощурели и засекли - полето се оказало по-силно от възможностите им. Мерили и в светилището. Според тях, някога това е било пещера, чийто свод се е срутил.
Бароковата музика в изпълнение на камерния квартет “Перперикон" направи атмосферата още по-мистична. Почти нереална беше гледката на музикантите пред водопада и езерцето.
Историкът Стоян Райчевски с няколко думи разказа за най-новите хипотези, че още през 5-6 век българи са проникнали дотук през Беломорието откъм Солунско и че е възможно каменният “баба" да е останал именно от тях. Подобни се намират често в Североизточна България, където е първата българска държава на Дунав, и в степите на Поволжието. Проф. Триандафилос с интерес разгледа древната фигура, полегнала сред папратите на брега на ручея. Допреди минута върху нея беше поседнал проф. Георг Краев, без да подозира, че това не е просто камък.
Археологът Ивайло Кънев разказа накратко за проучванията си на Хухленското кале и че при разкопките тази година вече е намерил ново доказателство за българско присъствие - типична апликация и накрайник за колан. Припомни, че там още преди няколко години при теренно обхождане и сондажни разкопки археологът Бони Петрунова попадна на български коланни апликации и шамански звънчета.
Предполага се, че това е византийската крепост Родестюик, в която според кръстоносеца Жофроа дьо Вилардуен се е скрил с войните си цар Калоян, когато му устроили клопка.
Кънев разказа за откритите от него при разкопките в предишни години доказателства за българско присъствие там.
После дойде ред на грамадите от камъни в местността Малкия чакъл. Историците продължават да си блъскат главите как да обяснят произхода им. Разположени са из гората по десния бряг на Арда. Иван Бунков цитира старогръцкия историк Херодот, че когато персийският цар Дарий победил одрисите, в чест на победата наредил всеки от войниците му да донесе камък и да ги натрупат на грамади на брега на река Артескос. Възможно е грамадите да са онези, за които пише Херодот. Според геолози, по-скоро става въпрос за руднични отвали от златоносни мини от време далеч преди персиеца. А хората на Дарий после може и да са ги пренаредили. Такова е становището на археолога Георги Кулов. Други археолози са склонни да ги припишат на Калоян - че наредил да ги натрупат за защита от латините.
Възможно е също да са складирани камъни за строеж, които са били откарвани надолу по реката към Адрианопол с лодки по някога плавателната в тази си част Арда.
Камъните са толкова много, че при строителството на язовира вземали от тях, за да настелят пътя оттук до язовирната стена и до Славеево и едва преполовили височината на само една от грамадите. А те са 6-7.
Препъвайки се из морените, хората оживено обсъждаха собствени хипотези за произхода им.
Шведска маса по хухленски с двайсетина вида баници на местните баби, смигдал и кани с ледена бърканица очакваше в селото уморените след преживяното гости. После разгледаха трите изложби в читалищната зала - на фосили и минерали, етнографска и на карикатури. Хората се поклониха пред паметта на избитите хухленци, положиха цветя пред паметника им.
И поеха към Илинденя. Горе вече беше готова сцената пред малък амфитеатър от изградени от камък редове по склона под параклиса. Някои се настаниха там. Други предпочетоха поставените над редовете маси. Там взеха да се редят трапези, около които насядаха цели родове с гостите си. Имаше и скара, където освен кебапчета можеше да се купи бира и безалкохолни.
Когато последните лъчи на слънцето угаснаха в искри върху купола на параклиса, на сцената се качиха музикантите от “Перперикон", ръководени от Александър Колев /който е с хухленски корен/.
Иван Бунков откри с няколко думи концерта. Квартетът започна много подходящо с част от „Българска сюита" на Панчо Владигеров и продължи с популярни части от класически произведения на композитори от 20 век и мелодичен джаз в изключително елегантна и свежа интерпретация.
След тях дойде времето на поезията. Бойко Ламбовски и доц. Владимир Янев представиха своите колеги. Хухла е селището с най-много писатели, поети и учени на квадратен метър, къде на шега, къде на истина отбеляза литературоведът и даде думата на един от тях - поета Петър Василев. В литературното четене участваха Деян Енев, Костадин Костадинов, Петър Манолов, Йордан Ганчевски, Иван Бунков, Иво Георгиев, Румяна Райкова, Керка Хубенова. Нямаше как да дойде, но беше духом тук, големият син на Хухла, поетът Ивайло Балабанов, в признанието и възхищението на колегите му и слушателите. Публика, която така съсредоточено да слуша поезия и толкова многобройна, няма и на „Аполония", заяви накрая развълнуван Иван Бунков.
И беше прав. По пътя продължаваха да идват шумни компании. Младежи се смееха, деца се гонеха, попийнали мъже се провикваха. Като викингски божества се изнизаха десетина рокери на гърмящите си мотоциклети. Но нищо не можа да отклони вниманието на слушателите.
И както си беше тиха и мирна, публиката избухна в аплодисменти, когато Валя Балканска се появи с гайдаря Петър Янев. Тя завладя сцената и сърцата на хората с царствена лекота. Може да се каже, че това беше върхът на мистериите. Изви се хоро, което набъбваше с всяка секунда. Всмукваше като смерч нови и нови хора, забавяше движението си колкото да ги поеме - един дъх време - и отново тръгваше. Като змей, който се храни от мистичните звуци на гайдата, от космическия глас на певицата, от странната енергия на това място.
След Валя беше наложителна по-дълга пауза преди да дойде ред на „Васил Пармаков бенд". Сякаш светът беше свършил и сега започваше отново.
Оказа се, че и сред джазмените има „хухленски агент" - Митко Карамфилов - на контрабаса. Опита се да каже няколко въвеждащи думи, но после махна с ръка с многозначителна усмивка и се зае с това, в което определено много го бива - да свири заедно с колегите си. Трябва да подчертаем, че в бенда има и кърджалийско присъствие. Много съществено - саксофонистът Атанас Хаджиев. Чували сме го в дует с незабравимия Атанас Станев - Коко, включително и в едно от изданията на „Мистериите на Хухла". А също и в състава на формация Студио „Нов живот". Сега е в Брас асоциация на Ангел Заберски - видяхме го в „Мюзик айдъл" по бТВ.
В късния час джазът свали настроението от патетичните висини, където го отпратиха поезията и Валя Балканска. Добродушно - иронично пощипна балканските ни комплекси и даде воля на философските и епикурейски нагласи. Които не успяха да се справят с прехода, или им беше време за спане, си тръгнаха. Другите си взеха още по бира и с удоволствие се оставиха на пулсиращия ритъм.
Когато джазмените свършиха някъде в малките часове и прожекторите угаснаха, дойде ред на самодейните „джем сейшъни" под юлското небе, натежало от най-ярките звезди, които може човек да си представи. Най-младите по дух посрещнаха изгрева с китари и песни на върха.
Няколко часа по-късно, в неделя сутринта, хухленки изпълниха древния обичай за Илинден - с цветя и песни се изкачиха до параклиса. Положиха китките и запалиха свещички около пресъхналото аязмо - както са правили пра-пра-пра-бабите им, когато изворът е бил жив.
Баба Кера единствена запя песента за Добра, като едно време. Тогава пеехме две по две и отпявахме, а сега само аз останах, казва с тъга старицата. И си припомня - нареждахме 4 реда китки наоколо и върху всяка слагахме камъче, за да закрепим на него свещ. Докато горяха, пеехме. После тръгвахме пак надолу и пеехме "Раденце бяла, хубава". Отивахме на николовския бунар в селото, който е с чиста и студена вода. Напълвахме едно ведро, пийвахме и след това играехме и го разклащахме, така че да се разплиска и да намокри всички, та да завали дъжд.
Старицата си спомня, че преди да поемат към върха, момите и жените отивали на празничната служба в църквата. Именяците раздавали осветени колаци и курбан и всички се веселели.
Само жените отивали до пресъхналото аязмо да се помолят на св. Илия за дъжд и да пази от мълнии и градушки. Нито баба Кера е виждала вода в кладенеца, нито майка й, която починала на 96 години. Но преданието е, че е пресъхнал заради егоизма и нетърпението на хората. Баба Кера захваща широко разпространената легенда как всяка година на празника на свети Илия до аязмото идвал елен да бъде принесен в курбан. Хората го изчаквали да обиколи параклиса и да си почине. Но веднъж еленът ли закъснял, хората ли избързали, но не го изчакали. Повече не дошъл. А водата постепенно изчезнала.
Когато започнала да намалява, хвърлили просо в нея и тръгнали да търсят къде ще излезе. Появило се в извор в местността Кукулътъ, сега в язовира. Това разказа баба Кера.
След това отците Димо и Здравослав отслужиха литургия пред възстановения параклис, благословиха хората със светена вода и осветиха курбан. И отново имаше песни, хора, разказваха се легенди, стари колкото Хухла.
В почти всяка къща в селцето се чуваше глъчка през изминалите два дни. Там, между приятели и близки, хората на изкуството и науката продължаваха разговорите, свиреха и пееха, обменяха идеи и мисли, обсъждаха, спореха.
В неделния следобед една подир друга колите с номера от Кърджали, Хасково, Бургас, София, Пловдив, Гърция и Испания поемаха по пътя. Имаше сбогувания, сълзи. И увереност, че отново ще се върнат всички тези хора. Че ще дойдат и нови.
На крайчеца на България. Или в самото й начало. Там, където под изрусели от лятното слънце треви, търпеливо чакат неразгаданите тайни на времето.
Елитни музиканти свирят барок, джаз и рядко звучащия напоследък автентичен фолклор. Поети четат стихове, историци и етнографи обсъждат хипотези.
В селце, което почти никой не е чувал и почти всички успяват да объркат непривичното му име Хухла. Във време, когато културата и духът агонизират. Когато такова събитие рядко се случва даже в големите градове.
„Мистериите" ги няма в календара на проявите на Министерството на културата. Така, както в бюджета им няма и стотинка от държавата.
Мистериите на Хухла, безкраят на края
В навечерието на Илинден, празника на старозаветния свети Пророк Илия, сияние озари върха Илинденя над ивайловградското село Хухла. Местните старици разправят, че неведнъж преди години Божи наместник - тайнствена светлина, се издигала над върха, спускала се над селото или пък по Арда се понасяла към Гърция.Но сега причината за сиянието е празник - вече традиционните “Мистерии на Хухла", които събират тук за два дни хора на изкуствата, науката, изявени личности от различни области на живота и потомци
на местните родове, разпилени из България и по света.
Тази година празниците и съборът-родова среща за първи път са по Илинден. Посветени са на 95-годишнината от завръщането на малоазийските българи.Голямо табло в центъра на селото с гениалогията на 42-та местни рода привлича като магнит вниманието на всички. С черни карета са оградени имената на избитите при геноцида през 1913 г. 41 хухленски мъже и една жена. Голям постер на две стени в селския хоремаг, дело на художника Владимир Чукич, предава в снимки и прецизно
подбрани текстове духа и историята на това място с 32 столетия история. Поне толкова. Селото, върхът над него и околностите са предизвикателство за историци и археолози.Освен хухленци и потомците им тук бяха историци от България и Гърция - Стоян Райчевски, тракологът проф. Диамандис Триандафилос, археологът медиавист от Националния исторически музей Ивайло Кънев, етнографът проф. Георг Краев, скандалният проф. Тодор Балкански, писатели, поети, издатели - Бойко Ламбовски, доц. Владимир Янев, Петър Василев, Петър Манолов, Деян Енев, Константин Константинов, Иво Георгиев, Румяна Райкова, Керка Хубенова, музиканти - Валя Балканска и гайдарят Петър Янев, камерен квартет “Перперикон" и джазмените от Васил Пармаков бенд. Сред гостите имаше гърци, руснаци и арменци.
Мистериите започнаха в древното светилище с водопад на брега на Арда. Долчинката вдясно от пътя покрай Арда на пръв поглед не изглежда нищо особено. Но след 15-20 крачки навътре попадаме на своеобразна зала с близо 3-4-метрови скални стени, обрасли в бръшлян, папрати и мъх. В дъното й като олтар е уникален водопад. Водата сълзи по конусовидно образувание от отлагания, обрасло във водно растение, с дребни листенца, които се застъпват като люспи. Стича се в малко езерце, от което започва капризно ручейче между камъни и папрат. Като колони в тази своеобразна природна зала са стройните стволове на чинарите, а високо горе сияят изумрудени листата им и между тях просветва синьото на небето. Толкова красота и мистика на едно място даже в Холивуд не биха могли да нагласят.
Древните, които са имали изострен усет, не са го пропуснали. Че преди векове е било светилище, говори каменният “баба" - схематично издялана фигура на войн-закрилник. Преди време беше намерена грубо издялана змийска глава, но някой я прибра.
Местните са категорични, че тук водата не пресъхва и в най-голямата суша. Разправят, че долината е свързана с тунели с върха Илинденя, източникът на поточето - също.
Организаторът на “Мистериите" Иван Бунков разказа на гостите, че геофизици от БАН идвали да мерят геомагнитното поле на върха, но не успели - уредите им направо пощурели и засекли - полето се оказало по-силно от възможностите им. Мерили и в светилището. Според тях, някога това е било пещера, чийто свод се е срутил.
Бароковата музика в изпълнение на камерния квартет “Перперикон" направи атмосферата още по-мистична. Почти нереална беше гледката на музикантите пред водопада и езерцето.
Историкът Стоян Райчевски с няколко думи разказа за най-новите хипотези, че още през 5-6 век българи са проникнали дотук през Беломорието откъм Солунско и че е възможно каменният “баба" да е останал именно от тях. Подобни се намират често в Североизточна България, където е първата българска държава на Дунав, и в степите на Поволжието. Проф. Триандафилос с интерес разгледа древната фигура, полегнала сред папратите на брега на ручея. Допреди минута върху нея беше поседнал проф. Георг Краев, без да подозира, че това не е просто камък.
Археологът Ивайло Кънев разказа накратко за проучванията си на Хухленското кале и че при разкопките тази година вече е намерил ново доказателство за българско присъствие - типична апликация и накрайник за колан. Припомни, че там още преди няколко години при теренно обхождане и сондажни разкопки археологът Бони Петрунова попадна на български коланни апликации и шамански звънчета.
Предполага се, че това е византийската крепост Родестюик, в която според кръстоносеца Жофроа дьо Вилардуен се е скрил с войните си цар Калоян, когато му устроили клопка.
Кънев разказа за откритите от него при разкопките в предишни години доказателства за българско присъствие там.
После дойде ред на грамадите от камъни в местността Малкия чакъл. Историците продължават да си блъскат главите как да обяснят произхода им. Разположени са из гората по десния бряг на Арда. Иван Бунков цитира старогръцкия историк Херодот, че когато персийският цар Дарий победил одрисите, в чест на победата наредил всеки от войниците му да донесе камък и да ги натрупат на грамади на брега на река Артескос. Възможно е грамадите да са онези, за които пише Херодот. Според геолози, по-скоро става въпрос за руднични отвали от златоносни мини от време далеч преди персиеца. А хората на Дарий после може и да са ги пренаредили. Такова е становището на археолога Георги Кулов. Други археолози са склонни да ги припишат на Калоян - че наредил да ги натрупат за защита от латините.
Възможно е също да са складирани камъни за строеж, които са били откарвани надолу по реката към Адрианопол с лодки по някога плавателната в тази си част Арда.
Камъните са толкова много, че при строителството на язовира вземали от тях, за да настелят пътя оттук до язовирната стена и до Славеево и едва преполовили височината на само една от грамадите. А те са 6-7.
Препъвайки се из морените, хората оживено обсъждаха собствени хипотези за произхода им.
Шведска маса по хухленски с двайсетина вида баници на местните баби, смигдал и кани с ледена бърканица очакваше в селото уморените след преживяното гости. После разгледаха трите изложби в читалищната зала - на фосили и минерали, етнографска и на карикатури. Хората се поклониха пред паметта на избитите хухленци, положиха цветя пред паметника им.
И поеха към Илинденя. Горе вече беше готова сцената пред малък амфитеатър от изградени от камък редове по склона под параклиса. Някои се настаниха там. Други предпочетоха поставените над редовете маси. Там взеха да се редят трапези, около които насядаха цели родове с гостите си. Имаше и скара, където освен кебапчета можеше да се купи бира и безалкохолни.
Когато последните лъчи на слънцето угаснаха в искри върху купола на параклиса, на сцената се качиха музикантите от “Перперикон", ръководени от Александър Колев /който е с хухленски корен/.
Иван Бунков откри с няколко думи концерта. Квартетът започна много подходящо с част от „Българска сюита" на Панчо Владигеров и продължи с популярни части от класически произведения на композитори от 20 век и мелодичен джаз в изключително елегантна и свежа интерпретация.
След тях дойде времето на поезията. Бойко Ламбовски и доц. Владимир Янев представиха своите колеги. Хухла е селището с най-много писатели, поети и учени на квадратен метър, къде на шега, къде на истина отбеляза литературоведът и даде думата на един от тях - поета Петър Василев. В литературното четене участваха Деян Енев, Костадин Костадинов, Петър Манолов, Йордан Ганчевски, Иван Бунков, Иво Георгиев, Румяна Райкова, Керка Хубенова. Нямаше как да дойде, но беше духом тук, големият син на Хухла, поетът Ивайло Балабанов, в признанието и възхищението на колегите му и слушателите. Публика, която така съсредоточено да слуша поезия и толкова многобройна, няма и на „Аполония", заяви накрая развълнуван Иван Бунков.
И беше прав. По пътя продължаваха да идват шумни компании. Младежи се смееха, деца се гонеха, попийнали мъже се провикваха. Като викингски божества се изнизаха десетина рокери на гърмящите си мотоциклети. Но нищо не можа да отклони вниманието на слушателите.
И както си беше тиха и мирна, публиката избухна в аплодисменти, когато Валя Балканска се появи с гайдаря Петър Янев. Тя завладя сцената и сърцата на хората с царствена лекота. Може да се каже, че това беше върхът на мистериите. Изви се хоро, което набъбваше с всяка секунда. Всмукваше като смерч нови и нови хора, забавяше движението си колкото да ги поеме - един дъх време - и отново тръгваше. Като змей, който се храни от мистичните звуци на гайдата, от космическия глас на певицата, от странната енергия на това място.
След Валя беше наложителна по-дълга пауза преди да дойде ред на „Васил Пармаков бенд". Сякаш светът беше свършил и сега започваше отново.
Оказа се, че и сред джазмените има „хухленски агент" - Митко Карамфилов - на контрабаса. Опита се да каже няколко въвеждащи думи, но после махна с ръка с многозначителна усмивка и се зае с това, в което определено много го бива - да свири заедно с колегите си. Трябва да подчертаем, че в бенда има и кърджалийско присъствие. Много съществено - саксофонистът Атанас Хаджиев. Чували сме го в дует с незабравимия Атанас Станев - Коко, включително и в едно от изданията на „Мистериите на Хухла". А също и в състава на формация Студио „Нов живот". Сега е в Брас асоциация на Ангел Заберски - видяхме го в „Мюзик айдъл" по бТВ.
В късния час джазът свали настроението от патетичните висини, където го отпратиха поезията и Валя Балканска. Добродушно - иронично пощипна балканските ни комплекси и даде воля на философските и епикурейски нагласи. Които не успяха да се справят с прехода, или им беше време за спане, си тръгнаха. Другите си взеха още по бира и с удоволствие се оставиха на пулсиращия ритъм.
Когато джазмените свършиха някъде в малките часове и прожекторите угаснаха, дойде ред на самодейните „джем сейшъни" под юлското небе, натежало от най-ярките звезди, които може човек да си представи. Най-младите по дух посрещнаха изгрева с китари и песни на върха.
Няколко часа по-късно, в неделя сутринта, хухленки изпълниха древния обичай за Илинден - с цветя и песни се изкачиха до параклиса. Положиха китките и запалиха свещички около пресъхналото аязмо - както са правили пра-пра-пра-бабите им, когато изворът е бил жив.
Баба Кера единствена запя песента за Добра, като едно време. Тогава пеехме две по две и отпявахме, а сега само аз останах, казва с тъга старицата. И си припомня - нареждахме 4 реда китки наоколо и върху всяка слагахме камъче, за да закрепим на него свещ. Докато горяха, пеехме. После тръгвахме пак надолу и пеехме "Раденце бяла, хубава". Отивахме на николовския бунар в селото, който е с чиста и студена вода. Напълвахме едно ведро, пийвахме и след това играехме и го разклащахме, така че да се разплиска и да намокри всички, та да завали дъжд.
Старицата си спомня, че преди да поемат към върха, момите и жените отивали на празничната служба в църквата. Именяците раздавали осветени колаци и курбан и всички се веселели.
Само жените отивали до пресъхналото аязмо да се помолят на св. Илия за дъжд и да пази от мълнии и градушки. Нито баба Кера е виждала вода в кладенеца, нито майка й, която починала на 96 години. Но преданието е, че е пресъхнал заради егоизма и нетърпението на хората. Баба Кера захваща широко разпространената легенда как всяка година на празника на свети Илия до аязмото идвал елен да бъде принесен в курбан. Хората го изчаквали да обиколи параклиса и да си почине. Но веднъж еленът ли закъснял, хората ли избързали, но не го изчакали. Повече не дошъл. А водата постепенно изчезнала.
Когато започнала да намалява, хвърлили просо в нея и тръгнали да търсят къде ще излезе. Появило се в извор в местността Кукулътъ, сега в язовира. Това разказа баба Кера.
След това отците Димо и Здравослав отслужиха литургия пред възстановения параклис, благословиха хората със светена вода и осветиха курбан. И отново имаше песни, хора, разказваха се легенди, стари колкото Хухла.
В почти всяка къща в селцето се чуваше глъчка през изминалите два дни. Там, между приятели и близки, хората на изкуството и науката продължаваха разговорите, свиреха и пееха, обменяха идеи и мисли, обсъждаха, спореха.
В неделния следобед една подир друга колите с номера от Кърджали, Хасково, Бургас, София, Пловдив, Гърция и Испания поемаха по пътя. Имаше сбогувания, сълзи. И увереност, че отново ще се върнат всички тези хора. Че ще дойдат и нови.
На крайчеца на България. Или в самото й начало. Там, където под изрусели от лятното слънце треви, търпеливо чакат неразгаданите тайни на времето.
Елитни музиканти свирят барок, джаз и рядко звучащия напоследък автентичен фолклор. Поети четат стихове, историци и етнографи обсъждат хипотези.
В селце, което почти никой не е чувал и почти всички успяват да объркат непривичното му име Хухла. Във време, когато културата и духът агонизират. Когато такова събитие рядко се случва даже в големите градове.
„Мистериите" ги няма в календара на проявите на Министерството на културата. Така, както в бюджета им няма и стотинка от държавата.
Тонка ГОГОВА
Нови загадки на калето под Хухла
Само преди два дни археологът от Националния исторически музей Ивайло Кънев откри 52 късноантични монети от 4 век при проучванията на крепостта в местността Балък дере близо до ивайловградското село Хухла. Тази година екипът му работи едва две седмици - за колкото стигнаха парите, събрани със заеми от приятели. Изследователският му късмет проработи.Находката на сезона е глава на теракотена фигурка от 4-6 век, която изобразява
ТЕАТРАЛНА МАСКА
Археологът обясни, че обикновено късноантичните теракотени статуйки са на езически божества. Голямо изключение е да се попадне на такова изображение. Дали и как е свързано с театъра или има друго значение, тепърва ще се изяснява. Според него малко музеи не само в България, но по света могат да се похвалят с подобна. Датира я в 4 век на основата на паралели с изображения от епохата. Дава пример с портрет на император Константин Велики. В ранното християнство се гледало с лошо око на античния реализъм.
Другата хубава изненада беше бронзова апликация от типичния за българите от времето на първото царство колан от 10 век. Колкото по-богато, скъпо украсен и по-дълъг е коланът, толкова по-знатен е човекът.
Другата хубава изненада беше бронзова апликация от типичния за българите от времето на първото царство колан от 10 век. Колкото по-богато, скъпо украсен и по-дълъг е коланът, толкова по-знатен е човекът.
ИНТРИГУВАЩИ ВЪПРОСИ
поставя оловен модел за накрайник на колан, също находка от този сезон - използвали са ги за изработването на матрица, в която се изливат бронзовите накрайници.
Да припомним, че в тази крепост вече бяха намерени при проучвания през минали години други български коланни апликации и шамански звънчета. През 2007 г. откриха езическо светилище от 9 век върху пласт от пожарища, което свързаха с наказателния поход на Крум срещу византийците през 813 г. Той буквално опустошава Тракия след безчинствата на Никифор в Плиска и из България и след като новият император Лъв V Арменец организира покушение срещу него по време на преговорите за мир край Константинопол.
Колко е продължило българското присъствие и по кое време, предстои тепърва да се изяснява. Има основание да се предполага, че това е
Да припомним, че в тази крепост вече бяха намерени при проучвания през минали години други български коланни апликации и шамански звънчета. През 2007 г. откриха езическо светилище от 9 век върху пласт от пожарища, което свързаха с наказателния поход на Крум срещу византийците през 813 г. Той буквално опустошава Тракия след безчинствата на Никифор в Плиска и из България и след като новият император Лъв V Арменец организира покушение срещу него по време на преговорите за мир край Константинопол.
Колко е продължило българското присъствие и по кое време, предстои тепърва да се изяснява. Има основание да се предполага, че това е
КРЕПОСТТА РОДЕСТЮИК
за която маршалът от кръстоносната войска и летописец на походите Жофроа дьо Вилардуен споменава. Той пише, че през 1206 г. цар Калоян, за да избегне клопка, която му устройват кръстоносците, се укрива зад стените й и на следващия ден се измъква към Станимакос по поречието на Арда.
Експедицията продължи проучването на голяма обществена сграда от 6-9 век, което започнаха миналата година. Засега е рано да се каже какво точно е представлявала, коментира Кънев. Може да се смята за относително сигурно, че е била от дърво, вероятно на два етажа, ако се съди по твърде големия пласт дървена пепел и изпечената до керамика пръст под нея, което говори за силен пожар. Стъпила е върху основите на по-стара представителна сграда, градена от квадри на бял хоросан. Тя е от времето, когато крепостта е била построена - 4 век.
Това е при управлението на римския император Константин Велики, който обявява християнството за официална религия в империята, премества столицата от Рим във Византион и нарича града на себе си Константинопол. За да защити новата столица, изгражда
ВЕРИГА ОТ СТРАЖЕВИ КРЕПОСТИ
на север, които да спират набезите на варварите. Очевидно една от тях е тази на височината над Балък дере - невисока, но стратегически разположена. От нея е можело да се контролира изходът към равнината на долината на Арда, по която е било трасето на пътя, който водел към вътрешността на Родопите и към Станимакос и Филипопол.
Споменатата масивна сграда е била унищожена вероятно през 6 век при набезите на славяни и авари. Върху нея при възстановяването на крепостта е била построена дървена сграда със сравнително тънки основи от ломен камък, зидани на глина, широки малко над 1 м. Проучват подземието й, използвано за склад.
Че е била представителна обществена сграда, говори голямото количество стъкло - от прозорци и от съдове. Навремето то е било
ПОКАЗАТЕЛ ЗА ЛУКС
Според Кънев, в крепостта животът е бил подчертано по-луксозен от стандарта за времето. Отдава го на близостта до Адрианопол, Димотика, Константинотол.
Дали сградата, която проучват е била примерно резиденцията на управителя или базилика, това тепърва ще се изяснява. В полза на версията за храм са някои от находките от миналата година - добре запазена кадилница, част от каменен кръщелен купел, мраморна база за колона.
През 10-12 век на мястото на опожарената най-вероятно от крумовите войни сграда се развива некропол. Сред находките от тази година от погребенията са бронзови гривни, кръстчета, монети. Теракотената маска също е намерена в гроб, но пръстта, насипана в него, е от по-ранен културен пласт, обясни археологът.
Тонка ГОГОВА
Снимки: Ивайло Кънев
за която маршалът от кръстоносната войска и летописец на походите Жофроа дьо Вилардуен споменава. Той пише, че през 1206 г. цар Калоян, за да избегне клопка, която му устройват кръстоносците, се укрива зад стените й и на следващия ден се измъква към Станимакос по поречието на Арда.
Експедицията продължи проучването на голяма обществена сграда от 6-9 век, което започнаха миналата година. Засега е рано да се каже какво точно е представлявала, коментира Кънев. Може да се смята за относително сигурно, че е била от дърво, вероятно на два етажа, ако се съди по твърде големия пласт дървена пепел и изпечената до керамика пръст под нея, което говори за силен пожар. Стъпила е върху основите на по-стара представителна сграда, градена от квадри на бял хоросан. Тя е от времето, когато крепостта е била построена - 4 век.
Това е при управлението на римския император Константин Велики, който обявява християнството за официална религия в империята, премества столицата от Рим във Византион и нарича града на себе си Константинопол. За да защити новата столица, изгражда
ВЕРИГА ОТ СТРАЖЕВИ КРЕПОСТИ
на север, които да спират набезите на варварите. Очевидно една от тях е тази на височината над Балък дере - невисока, но стратегически разположена. От нея е можело да се контролира изходът към равнината на долината на Арда, по която е било трасето на пътя, който водел към вътрешността на Родопите и към Станимакос и Филипопол.
Споменатата масивна сграда е била унищожена вероятно през 6 век при набезите на славяни и авари. Върху нея при възстановяването на крепостта е била построена дървена сграда със сравнително тънки основи от ломен камък, зидани на глина, широки малко над 1 м. Проучват подземието й, използвано за склад.
Че е била представителна обществена сграда, говори голямото количество стъкло - от прозорци и от съдове. Навремето то е било
ПОКАЗАТЕЛ ЗА ЛУКС
Според Кънев, в крепостта животът е бил подчертано по-луксозен от стандарта за времето. Отдава го на близостта до Адрианопол, Димотика, Константинотол.
Дали сградата, която проучват е била примерно резиденцията на управителя или базилика, това тепърва ще се изяснява. В полза на версията за храм са някои от находките от миналата година - добре запазена кадилница, част от каменен кръщелен купел, мраморна база за колона.
През 10-12 век на мястото на опожарената най-вероятно от крумовите войни сграда се развива некропол. Сред находките от тази година от погребенията са бронзови гривни, кръстчета, монети. Теракотената маска също е намерена в гроб, но пръстта, насипана в него, е от по-ранен културен пласт, обясни археологът.
Тонка ГОГОВА
Снимки: Ивайло Кънев
Културни празници "Мистериите на Хухла"
Тази година отново ще се проведат културните празници "Мистериите на Хухла", те ще протекат под надслов "Мистерии и по време на криза".На 17 и 18 юли,тази година яна връх "Свети Илия" над село Хухла отново ще се стекат хора от близо и далеч.И понеже годините са трудни,няма спонсори,а организаторите не се отказват отново да дадат незабравими мигове на хухленци и на гостите им,програмата ще бъде предимно с хухленски имена.
На празницитне ще бъде представена нова,по-точно сборна книга на големия поет Ивайло Балабанов,родом от Хухла.Художник на книгата е не по-малко известният Владимир Чукич.В литературното четене ще участвата не само творци от Хухла.Микрофонът ще вземат много известни поети и писатели от цялата страна.
За всички на Мистериите ще пее Богдана Петрова - момичето ,което спечели Първото място в конкурса "България търси талант".Невероятният глас на талантливата българка ще литне от върха Илинденя над три държави - България,Гърция и Турция.Богдана е радостна,че ще пее точно тук - защото в жилите й тече и хухленска кръв.Баба й Султана е от Хухла.Заедно с Богдана глас ще извие и майка й Иванка - невероятна родопска певица.Ще свири бащата - на акордеон.
Както винаги и сега на Мистериите ще има и класика и барок,а после и джаз.Класиката и барока ще ги чуете в ранния следобяд кд 17 юли край водопадчето - светилище до чинарите на река Арда край Хухла.Ще свирят Атанас Георгиев/контрабас/ и Деси Карамфилова /пиано/.В жилите и на двамата тече също хухленска кръв.Атанас завърши Консерватория в София,свири в Нов симфоничен оркестър,после 4 години в Чикаго,после в Милано и Рим,а сега в Берлин.Завършил е и театрална и оперна режисура,консултант му е големият режисьор Димитър Гочев.Деси сега завърши Консерваторията в София,спечели стипендия за Мадрид и се стяга да ходи да специализира в Испания.Тя е една от водещите млади цигуларки.Брат и - Димитър Карамфилов - бас китара и контрабас - също е водещ музикант ,но в джаза.Миналата година той свири на Мистериите в квартета на Васил Пармаков.Тази година той ще дойде с бас китарата си и на място вероятно ще създаде група, с която да импровизира.
Мистериите на Хухла ще видят и балет.И то от висока класа.Написан спецално за Хухла ,също от една много горда Хухленка .Това е Маргарита Будинова.Майка й е от Хухла - Сийка Петрова.Маргарита голяма част от детството си изкарва на Хухла и никога няма да забрави селото си.Лично тя ще играе в балета.Маргарита е сестра на Петя Павлова,която в момента е в Лондон и ще пее на едни от следващите Мистерии на Хухла.
Разбира се ,това не е всичко.С изключения на бароковия кончерт,цялата останала програма ще се проведе на високо на връх Илинденя.Вечерта,край кладенеца на върха ще пеят фолклорни групи от близки и далечни села.Почит на Свети Пророк Илия ще отдадат и гостуващите гръцки групи.В надпяването и надсвирването ще вземат вихрено участие и хората на Нешко Нешев,кралят на кларинета,племенник на Иво Папазов.До зори ще звучат песните и словата на хухленци от Бата,Кошарица,Бургас,Варна,София,Плодив,Дишмитровград....Очакваме да дойдат хора от родовете на голеумите български колоездачи Ненчо Христов и Ненчо Стайков,на футболиста и певеца Пламен Христов,които са също "хухленци" – дедите им са изселени през 1883 година във Варна.
Гвоздеят на програмата ще бъде връчването на Голямата награда - "Почетен селянин".,дело на скулптора Емил Пенчев.
Освен гърци ще има и други чужденци - млади хора от почти всички страни на Европейския съюз,които ще бъдат на бригада на разкопките на Хухленското кале,известно в средновековието като замъкът "Родостица",в който е отсядал Калоян при битките си с латините.
На Мистериите се очаква да пристигне и Президента на република България Георгие Първанов.
В деня на Мистериите се очаква да се отвори еднократно ГКП пункт при Славеево - Кипринос за Гърция,за да може свободно да се преминава в двете посоки само с лична карта.
Има още изяви и много изненади,които ще видите на място
