Само преди два дни археологът от Националния исторически музей Ивайло Кънев откри 52 късноантични монети от 4 век при проучванията на крепостта в местността Балък дере близо до ивайловградското село Хухла. Тази година екипът му работи едва две седмици - за колкото стигнаха парите, събрани със заеми от приятели. Изследователският му късмет проработи.Находката на сезона е глава на теракотена фигурка от 4-6 век, която изобразява
ТЕАТРАЛНА МАСКА
Археологът обясни, че обикновено късноантичните теракотени статуйки са на езически божества. Голямо изключение е да се попадне на такова изображение. Дали и как е свързано с театъра или има друго значение, тепърва ще се изяснява. Според него малко музеи не само в България, но по света могат да се похвалят с подобна. Датира я в 4 век на основата на паралели с изображения от епохата. Дава пример с портрет на император Константин Велики. В ранното християнство се гледало с лошо око на античния реализъм.
Другата хубава изненада беше бронзова апликация от типичния за българите от времето на първото царство колан от 10 век. Колкото по-богато, скъпо украсен и по-дълъг е коланът, толкова по-знатен е човекът.
Другата хубава изненада беше бронзова апликация от типичния за българите от времето на първото царство колан от 10 век. Колкото по-богато, скъпо украсен и по-дълъг е коланът, толкова по-знатен е човекът.
ИНТРИГУВАЩИ ВЪПРОСИ
поставя оловен модел за накрайник на колан, също находка от този сезон - използвали са ги за изработването на матрица, в която се изливат бронзовите накрайници.
Да припомним, че в тази крепост вече бяха намерени при проучвания през минали години други български коланни апликации и шамански звънчета. През 2007 г. откриха езическо светилище от 9 век върху пласт от пожарища, което свързаха с наказателния поход на Крум срещу византийците през 813 г. Той буквално опустошава Тракия след безчинствата на Никифор в Плиска и из България и след като новият император Лъв V Арменец организира покушение срещу него по време на преговорите за мир край Константинопол.
Колко е продължило българското присъствие и по кое време, предстои тепърва да се изяснява. Има основание да се предполага, че това е
Да припомним, че в тази крепост вече бяха намерени при проучвания през минали години други български коланни апликации и шамански звънчета. През 2007 г. откриха езическо светилище от 9 век върху пласт от пожарища, което свързаха с наказателния поход на Крум срещу византийците през 813 г. Той буквално опустошава Тракия след безчинствата на Никифор в Плиска и из България и след като новият император Лъв V Арменец организира покушение срещу него по време на преговорите за мир край Константинопол.
Колко е продължило българското присъствие и по кое време, предстои тепърва да се изяснява. Има основание да се предполага, че това е
КРЕПОСТТА РОДЕСТЮИК
за която маршалът от кръстоносната войска и летописец на походите Жофроа дьо Вилардуен споменава. Той пише, че през 1206 г. цар Калоян, за да избегне клопка, която му устройват кръстоносците, се укрива зад стените й и на следващия ден се измъква към Станимакос по поречието на Арда.
Експедицията продължи проучването на голяма обществена сграда от 6-9 век, което започнаха миналата година. Засега е рано да се каже какво точно е представлявала, коментира Кънев. Може да се смята за относително сигурно, че е била от дърво, вероятно на два етажа, ако се съди по твърде големия пласт дървена пепел и изпечената до керамика пръст под нея, което говори за силен пожар. Стъпила е върху основите на по-стара представителна сграда, градена от квадри на бял хоросан. Тя е от времето, когато крепостта е била построена - 4 век.
Това е при управлението на римския император Константин Велики, който обявява християнството за официална религия в империята, премества столицата от Рим във Византион и нарича града на себе си Константинопол. За да защити новата столица, изгражда
ВЕРИГА ОТ СТРАЖЕВИ КРЕПОСТИ
на север, които да спират набезите на варварите. Очевидно една от тях е тази на височината над Балък дере - невисока, но стратегически разположена. От нея е можело да се контролира изходът към равнината на долината на Арда, по която е било трасето на пътя, който водел към вътрешността на Родопите и към Станимакос и Филипопол.
Споменатата масивна сграда е била унищожена вероятно през 6 век при набезите на славяни и авари. Върху нея при възстановяването на крепостта е била построена дървена сграда със сравнително тънки основи от ломен камък, зидани на глина, широки малко над 1 м. Проучват подземието й, използвано за склад.
Че е била представителна обществена сграда, говори голямото количество стъкло - от прозорци и от съдове. Навремето то е било
ПОКАЗАТЕЛ ЗА ЛУКС
Според Кънев, в крепостта животът е бил подчертано по-луксозен от стандарта за времето. Отдава го на близостта до Адрианопол, Димотика, Константинотол.
Дали сградата, която проучват е била примерно резиденцията на управителя или базилика, това тепърва ще се изяснява. В полза на версията за храм са някои от находките от миналата година - добре запазена кадилница, част от каменен кръщелен купел, мраморна база за колона.
През 10-12 век на мястото на опожарената най-вероятно от крумовите войни сграда се развива некропол. Сред находките от тази година от погребенията са бронзови гривни, кръстчета, монети. Теракотената маска също е намерена в гроб, но пръстта, насипана в него, е от по-ранен културен пласт, обясни археологът.
Тонка ГОГОВА
Снимки: Ивайло Кънев
за която маршалът от кръстоносната войска и летописец на походите Жофроа дьо Вилардуен споменава. Той пише, че през 1206 г. цар Калоян, за да избегне клопка, която му устройват кръстоносците, се укрива зад стените й и на следващия ден се измъква към Станимакос по поречието на Арда.
Експедицията продължи проучването на голяма обществена сграда от 6-9 век, което започнаха миналата година. Засега е рано да се каже какво точно е представлявала, коментира Кънев. Може да се смята за относително сигурно, че е била от дърво, вероятно на два етажа, ако се съди по твърде големия пласт дървена пепел и изпечената до керамика пръст под нея, което говори за силен пожар. Стъпила е върху основите на по-стара представителна сграда, градена от квадри на бял хоросан. Тя е от времето, когато крепостта е била построена - 4 век.
Това е при управлението на римския император Константин Велики, който обявява християнството за официална религия в империята, премества столицата от Рим във Византион и нарича града на себе си Константинопол. За да защити новата столица, изгражда
ВЕРИГА ОТ СТРАЖЕВИ КРЕПОСТИ
на север, които да спират набезите на варварите. Очевидно една от тях е тази на височината над Балък дере - невисока, но стратегически разположена. От нея е можело да се контролира изходът към равнината на долината на Арда, по която е било трасето на пътя, който водел към вътрешността на Родопите и към Станимакос и Филипопол.
Споменатата масивна сграда е била унищожена вероятно през 6 век при набезите на славяни и авари. Върху нея при възстановяването на крепостта е била построена дървена сграда със сравнително тънки основи от ломен камък, зидани на глина, широки малко над 1 м. Проучват подземието й, използвано за склад.
Че е била представителна обществена сграда, говори голямото количество стъкло - от прозорци и от съдове. Навремето то е било
ПОКАЗАТЕЛ ЗА ЛУКС
Според Кънев, в крепостта животът е бил подчертано по-луксозен от стандарта за времето. Отдава го на близостта до Адрианопол, Димотика, Константинотол.
Дали сградата, която проучват е била примерно резиденцията на управителя или базилика, това тепърва ще се изяснява. В полза на версията за храм са някои от находките от миналата година - добре запазена кадилница, част от каменен кръщелен купел, мраморна база за колона.
През 10-12 век на мястото на опожарената най-вероятно от крумовите войни сграда се развива некропол. Сред находките от тази година от погребенията са бронзови гривни, кръстчета, монети. Теракотената маска също е намерена в гроб, но пръстта, насипана в него, е от по-ранен културен пласт, обясни археологът.
Тонка ГОГОВА
Снимки: Ивайло Кънев
